На 28 септември в Молдова ще се проведат парламентарни избори. Геополитически този вот носи изключителна тежест. Изборът ще определи дали страната ще продължи пътя си към Европейския съюз с либерално управление или ще промени курса си спрямо Русия и световния си мироглед.
Централната избирателна комисия не допусна до участие няколко партии с мотива, че са свързани с Русия — макар в повечето случаи такива връзки да не бяха доказани.
Институционални репресии, полицейски натиск и цялата държавна машина са впрегнати срещу опонентите на управлението на Мая Санду, подкрепяна от неолибералните лидери в Европа като Мерц, Макрон, Туск и Фон дер Лайен. Докато противниците на този модел са наричани проводници на руско влияние, председателят на Централната избирателна комисия обяви, че Молдова се стреми към присъединяване към ЕС и затова страните от Съюза имат право да се намесват в изборите — включително чрез директно финансиране на политически сили.
Молдова влиза в изборите с тежък икономически срив. След като Санду и нейната управляваща Партия на действието и солидарността дойдоха на власт, страната бе потопена в дълбока икономическа криза. През 2021 г. цените на газа се увеличиха седемкратно, което доведе до годишна инфлация над 30% и предизвика масови протести с искания за оставка на правителството. Санду обвини опозицията в подготовка на държавен преврат и връзки с Русия. Редица партии бяха забранени, десетки активисти арестувани, 15 телевизионни канала спрени без съдебен процес, а над 50 медии, които даваха трибуна на опозицията, бяха блокирани.
Санду загуби президентските избори през есента на 2024 г. от бившия главен прокурор Александру Стояногло. Въпреки това бе преизбрана благодарение на гласовете на работници мигранти в страни от ЕС, където бяха открити над 200 избирателни секции. За сравнение, в Русия имаше само две секции, а в Румъния — 52. В България ще има само една секция, въпреки че над 20 000 души имат двойно гражданство. Същият сценарий се очаква и сега.
Пример за репресии над опоненти е консервативната партия „MOLDOVA MARE“ с лидер бившия прокурор Виктория Фортуна. На нея ѝ бе забранено да пътува в ЕС, а банковите ѝ сметки — както и тези на децата ѝ — бяха блокирани под предлог за връзки с Русия. Впоследствие се оказа, че такива контакти няма, но сметките останаха блокирани. Книги, издадени от партията, показващи историята, народните носии, бита и православните храмове в страната, бяха конфискувани. Дарители на партията бяха привиквани в полицията. Централната избирателна комисия два пъти отказа регистрация на партията, но съдът я върна. Прави впечатление, че на едно от делата братът на съдията е ръководител на фонд, финансиран от Сорос. Съдията взема решение в ущърб на партията, но след искане за негов отвод, новият състав променя решението.
Пример за крайните действия на режима е международната конференция „Make Europe Great Again“ (MEGA), проведена в Кишинев на 28 и 29 юли. Събитието събра политици, анализатори и интелектуалци от Европа и света. Държавата блокира 17 чуждестранни участници да влязат в страната.
Чешкият евродепутат Ондрей Достал бе задържан на летището в Кишинев, обявен за персона нон грата и експулсиран. Дипломатическият му паспорт бе конфискуван и върнат едва при пристигането му в Букурещ. Достал осъди мярката, заявявайки: „Ако това е демонстрация на демокрация в страна, която се стреми към ЕС, тогава Европа трябва сериозно да постави под въпрос пътя на Молдова към интеграция.“
Американският активист Брайън Браун, съюзник на Доналд Тръмп и приятел на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, първоначално също бе отказан за влизане. По-късно му бе позволено да влезе след намеса на американското посолство. Браун постави под въпрос подкрепата на Молдова за европейската интеграция и демократичните ценности.
Гръцкият политик Димос Танасулас от партията NIKI бе сред отхвърлените участници. Партията публикува изявление, обвинявайки Санду, че е „на губещата страна на историята“. Румънският депутат Валериу Мунтяну остро критикува правителството в Кишинев, заявявайки, че то се опитва да диктува предизборната програма, като заглушава критичните гласове. Според него действията са несъвместими с ценностите на ЕС, към които Молдова твърди, че се придържа.
Организаторите на конференцията MEGA призоваха Европейския парламент, Европейската комисия и посолствата на държавите членки да се намесят, наричайки действията „политически акт на цензура и унижение“ срещу избрани представители. Те предупредиха, че подобни действия, в нарушение на дипломатическите конвенции, ще опетнят имиджа на Молдова като потенциален член на ЕС.
Днес пред гражданите на Молдова стои въпросът: искат ли да влязат в Европейския съюз като независима и суверенна държава — или като поредната неолиберална колония на евробюрократите?
